Павел Дойчев е колоритна личност, за която с пълна сила важи определението странна птица. Защо ли? Защото неговите интереси, сериозни занимания и хобита са толкова разнообразни, че едва ли някой би се наел да ги изброи – филмов каскадьор, мениджър на казино в Лос Анджелис, езотерик и контактьор са само малка част от характеристиките на Павел. Познат е на нашите читатели със своите статии, както и с това, че е автор на книгата „Ти можеш да промениш своето настояще”, която в-к „Психо” издаде през 2009 г.А ето и неговата история: В началото на 1997 г. Павел има невероятното удоволствие и щастие да започне да разговаря с енергията, която се нарича Исус. С негова помощ Павел научава и си припомня много истини. Открива себе си. Научва се как да бъде щастлив. Явяват му се много образи, които той успява да нарисувам. Повечето от тях впоследствие са идентифицирани от други хора. Това са образи на посланици на „Бялото братство” от различни страни и епохи.
- Исусе, въпросът ми е относно идеята за смъртта на нашата планета. Какви избори имаме след смъртта, какво ни се случва след това, къде отиваме…?
- Където искате…
- Искам да дискутирам това. Да умре някой е може би най-големият страх, който имаме… на нашата планета.
- Да… един от тях. Фактически вярвам, че страхът от публично говорене е дори по-голям… от списъка на фобиите на човечеството.
- Все пак как да гледаме на страха от смъртта – като трансформация към следващо ниво, или…? Ние тъгуваме, оплакваме, имаме специални церемонии. Какво смяташ, че трябва да се прави, когато умира човек?
- Празнувайте. И още…, моля, помнете, че вие все още сте във връзка с това същество. Разберете, че няма прекъсване на връзката.
Всъщност няма прекъсване изобщо. Разберете, че е само преход и че също така имате възможността да продължавате да комуникирате с него в различно състояние.
Вие имате тази възможност, но не знаете, че е така поради хилядолетни ритуализации и създаването на идеята за прекъсването, която предполага, че смъртта значи анихилация.
И така, вие оплаквате идеята, вие се страхувате от идеята за смъртта, защото мислите, че е тя е краят на вашата идентичност. Фактически смъртта е разширяване на повече от себе си.
Ставате повече това, което сте … в смъртта.
Физическата реалност е повече като смърт, отколкото е самата смърт, защото във физическата реалност поставяте толкова много ограничения на себе си.
И от духовна гледна точка, отново без да ви съдя,
физическата реалност е повече състояние на умрялост!
Така че идеята е, тъгуването, което може да си го имате, ако искате,… не искам да ви го отнемам. Ако това смятате за подходящо, то моля позволете си да го вършите, …но то основно идва от усещането, че вие сте били изоставени. Вие всъщност оплаквате себе си.
Независимо от това стигате до точката на разбиране, че концепцията за физическата смърт е само преход. Вие не губите допир с когото и да било въобще, и когато започнете все повече и повече да разбирате това, вие ще бъдете спосбни да комуникирате с тези същества по много чист и ясен начин.
Разбираш ли?
- Да.
- Сега, по идеята за разширението след смъртта. Повечето личности на вашата планета ще го чувстват или изпитват, като че ли се събуждат от сън. Защото това е истинската реалност за тях и идеята за физически живот, така да се каже, не носи същата степен на важност.
„Смъртта” буквално е като да се събудиш от сън и да си кажеш: „О, това е моята истинска реалност”. И сънят някак си избледнява. Освен някои „парчета”, които биха останали в спомените и които чувствате, че е важно да помните. Това е така по отношение на физическата реалност.
Вие се събуждате и изведнъж си спомняте кой сте и че сте мали този „физически сън”.
Разбираш ли?
- Да.
- И затова повечетo „умрели” лица всъщност наистина се мотаят, опитвайки се да направят контакт, защото… физическата реалност не е толкова реална от духовна гледна точка. Те разбират, че има близки във физическата реалност, с които могат да комуникират… и често го правят. Но преобладаващото чувство е, че те всъщност се събуждат и попадат в тяхната истинска реалност. Идеята за физическата реалност става в известна степен, с малки изключения, второстепенна грижа, която не е толкова реална.
Има ли смисъл това?
- Да, има голям смисъл.
- От тази точка, от тук нататък имате способността да разпознаете, че има различни степени на нефизическата реалност, в която вие може да изпитвате, според вашето съзнание, много физикоподобни неща, дори и да не сте повече „физически”.
Вие всъщност може да създавате градове, къщи, всякакви пейзажи, които изглежат много осезаеми и могат да бъдат усетени. Но разликата ще бъде, че няма да има същата идея за пространство и време и така, в тази реалност, каквото си представяш, каквото мислиш, е създадено …почти осезаемо.
Разбираш ли?
- Да.
- Така, ти в същност все още може да имаш различни видове усещания, подобни на тези във физическата реалност и има хора в нефизическата реалност, които дори формират съседства, градове, всякакви видове неща. Защото те гравитират един с друг поради тяхната вибрация.
Това има ли смисъл?
- Да.
- Вие може да функционирате като водач, ако искате. Може да отидете в други реалности, ако искате, може да пътувате до други измерения, ако искате. Всичко зависи от вас. И всъщност от вас зависи да се върнете в живота, който току що сте напуснали и да продължите нататък от където сте го напуснали. Когато умирате, вие все пак имате избор да продължите да живеете. Докато не направите избора да отидете до край в нефизическата реалност, вие имате избора да се върнете обратно и да вземете онова, което сте оставили и да забравите, че вие всъщност умряхте или да си го спомняте като сън. Или като забавен проблясък във вашата реалност, която не съвсем разбирате – „как останах жив през този инцидент” – докато в същност вие не сте…
Когато умрете, искате ли да се върнете и да продължите?
- Да, моля… благодаря.
- Добре тогава, връщай се… и вие продължавате от където сте напуснали, чешейки се по главата, как сте преживели този инцидент и сте останали жив. Но отново, вие не сте!!!
Много от вас са умирали много пъти. Просто не си спомняте. Давана ви е възможност за избор да изберете светлината и да продължите нататък.
Това, което вие в същност правите, е създавате друга паралелна реалност.
Но я създавате като продължение… до степен, че изглежда да е същия живот, който продължавате. Това няма значение, защото вие може да имате същите идеи, същите цели, същите чувства, същите приятели, всичко останало. Все пак, разбира се, обикновено има нещо останало назад, което ви кара да се чувствате малко различен в сравнение с това, което сте били преди, когато минете през такова изпитание.
Това отговори ли задоволително на въпроса ти?
- Да, благодаря.
Информацията е от 13.05.2011 г.
